Проф. Любомир Стойков Благодарен съм на съдбата за петте си срещи

Проф. Любомир Стойков

Благодарен съм на ориста за петте си срещи с Пако Рабан и за шанса да бъда първият български публицист, който го е интервюирал. Разговарял съм с фамозния дизайнер четири пъти в Париж и веднъж в София. Най-силното ми усещане е от първата ми среща с Пако Рабан на 7 септември 1993 година в Париж – в ателието му на улица „ Шерш Миди “. Тъкмо тогава научих от самия него за поклонението му пред българския нравствен лидер Петър Дънов. Тази истина стана притежание и на цяла България посредством моето изявление с стилния създател, създаващ облекла от метал и родоид. Останалите мои четири срещи с Пако Рабан бяха през 1994 и 1995 години (в Париж), през 1996 (в София – при неговото посещение у нас) и последната - през 1999 година още веднъж в Париж.

Същата година Пако Рабан се отдръпна вечно от стилната сцена!

По време на първата ми среща с Пако Рабан през 1993 година в диалога ни той отдели извънредно огромно внимание на Петър Дънов. Много бързо ми стана ясно, че таман огромният български мъдрец и набожен мъдрец Петър Дънов е повлиял най-властно и трайно върху построяването на мирогледа и духовната просвета на Пако Рабан.

Пред мен дизайнерът се самоопредели, като огромен поддръжник “на един от най-великите философи от времето на Водолея ”. Всеки, който е осведомен с концепциите и убежденията на Дънов, свързани с ерата на Водолея, знае, че Учителят е твърдял, че културата на Водолея значи естетика и примирие, както и, че в този интервал хората и техните души ще бъдат обладани от нови стремления и нови претекстове. Дъновистите усърдно са записали неговите предсказания, съгласно които „ Ще пристигна една велика ера, когато мозъкът, сърцето, душата и Духът ще бъдат забележими, както през днешния ден е очевидно човешкото тяло! “.

Любопитно е по какъв начин Пако Рабан интерпретира теорията на Петър Дънов за ерата (или още - епохата) на Водолея. В книгата си „ Траектория “ той неколкократно визира тази тематика. Според него хипитата, така наречен „ деца-цветя “, са първите, които вършат опит да отстранен системата на уравниловъчното монотонно облекло: те изхвърлят сакото и вратовръзката и вместо тях стартират да носят ризи на цветя и основават – по думите на дизайнера, първите „ облекла празници “, „ еднополови облекла “ и унисекс дрехи в ролята си на предвестници на новото време и по-конкретно - на ерата на Водолея. За тази ера Пако Рабан предвижда, че свободното време внезапно ще се усили за сметка на часовете, отделяни за труд, а работните облекла ще бъдат сменени с радостни и комфортни одежди и по този начин дамата и мъжът ще възвърнат лъчезарния си образ. Впрочем не инцидентно той дефинира дамата през този интервал като пеперуда – блестяща и атрактивна, преоткрила цялата си женственост.

По време пък на последната ни среща през 1999 година в Париж Пако Рабан посочи, че книгите на Дънов би трябвало да се четат и препрочитат, тъй като той е стигнал доста далеко и доста дълбоко в своите размишления. При него няма нищо незадълбочено. „ Той, акцентира тогава пред мен Пако Рабан – е дефинирал безусловно всичко за новото време. Той е най-големият оракул на новото време. Когато четеш книгите на Дънов, би трябвало да се стремиш да извличаш вибрациите, с които той е създавал своите трудове… “.

Връзката и духовното сходство сред Петър Дънов и Пако Рабан не може да бъде открита и добре разбрана, в случай че не се има поради, че емблематичният дизайнер се е занимавал с философия от седемгодишна възраст и се е интересувал от всички метафизичен книги, в които се разказвало за ерата на Водолея. Когато е на 26 години в една книжарница в Париж той попада на образец от книга на Петър Дънов.

Там се среща с една стара жена, която стартира да му приказва за неговото обучение. Купува си и деликатно прочита едно от най-важните издания на Учителя - " Ерата на Водолея " и остава очарован. След това изкупува всички книги от Дънов, популяризирани във Франция.

Когато преди повече от 30 години попитах Пако Рабан кое във възгледите на Петър Дънов му е направило най-силно усещане, той без никакво съмнение ми отговори, че за него това е първият мъдрец, пишещ на доста наличен език и образец за разбираемо излагане на своите възгледи. Големият дизайнер показа с мен също, че философията на Петър Дънов е оказала извънредно въздействие върху неговата работа и по-конкретно върху знаците, които употребява в стилния дизайн.

Дословно думите на Пако Рабан бяха: „ От Петър Дънов научих, че всяко нещо в материята е знак, че всяко нещо има значение - цветовете, формите, езикът и т. н. Благодарение на него разбрах, че в материята нищо не съществува без значение. Ние би трябвало да отворим нашето знание за тези неща. Защото човек може да успее в материалния живот единствено в случай че ги учи и ги опознава доста добре! “. За Пако Рабан философията на Дънов се е свеждала и до това, че думата, глаголът е знак на една универсална семантика.

…Пако Рабан твърдо вярваше, че учението на Петър Дънов има фундаментален темперамент за новата духовна просвета и се прекланяше откровено и уважително пред неговата мъдрост и святост!